Разпознаване и Противопоставяне На Расовата Дискриминация

04 September 2001

Разпознаване и Противопоставяне На Расовата Дискриминация

Какво е дискриминация?

Дискриминация на основата на раса, цвят или принадлежност към етнос (расова дискриминация) е почти винаги нарушаване на човешките права. В текста на Международната Конвенция за Елиминиране на всички Форми на Расова Дискриминация (ICERD), основният международен закон, който разспорежда забраната на расова дискриминация, ”…терминът ”расова дискриминация” означава всяко раграничаване, изключване, забрана или предпочитание на основата на раса, цвят, произход, национален или етнически, което има за цел или ефект на анулиране или пречка при самоопределяне, радостта или използването на равна основа на човешките права и фундаменталните свободи в политически, икономически, социален, културен или във всякакъв друг аспект на политическия живот.”

Фундамент на принципа на анти-дискриминация, са правата на членове на расови, етнически и национални малцинства на равенство и еднаква защита пред закона. Международното право забранява расова дискриминация в различни аспекти и особено в областта на образованието, здравеопазването, жилищната политика, заетост и предоставянето и достъпа до обществени стоки и услуги. Държавата има задължението да предотвратява, наказва и да търси решения срещу расовата дискриминация.

Сегашното Европейско законодателство говори за “директна” и “индиректна” дискриминация. В текста на наскоро приетата Директива на Европейския Съвет за Расовото Равенство (директива 2000/43/ЕС, “действа на принципа на равнопоставеността между хората, независимо от раса или етнически произход” ), “директната дискриминация” се наблюдава, “когато дадена личност е третирана с по-маловажно отношение в сравнение с друга, била е третирана или, би била третирана на базата на сравнително отношение възникнало на основата на расов или етнически произход.” Пример може да бъде дадено предприятие, което отказва да приеме Роми, съобразно своята политика, или жилищна служба, която с умисъл настанява Роми в жилища несъобразени с нуждите и със стандартите.

“Недиректната дискриминация” се появява, ”където очевидно безпристрастно условие, критерии или практика би поставило лица принадлежащи към расова или етническа група в подчертана неравнопоставеност основана на сравнение с други лица, освен ако същото условие, критерии или практика е обективно оправдано от легитимна цел и постигнето на тази цел изисква всички подходящи и необходими средства.” Примери могат да бъдат магазини с табели на които пише “достъпа на лица носещи дълги поли е забранен”, или държавно учреждение което забранява достъпа на лица с покрити глави. Тези правила, считани за безобидни спрямо етническа принадлежност, всъщност може непропорционално да поставят в неравностойност членове на определени малцинствени групи, които са склонни да носят дълги поли или чалми.

В някои държави, с които ERRC (Eropean Roma Rights Center) работи, много хора вярват, че Ромите не могат да страдат от дискриминация, защото Конституцията или друг закон деклариращ дискриминацията като незаконна, открито признава Ромите като малцинство или група. Това е неразбиране на идеята за дискриминация наблудаваща се в сегашния момент в Европа. Това, че съществуват местни конституционални или законови разпоредби забраняващи дискриминацията не е гаранция, че дискриминацията не се проявява. Съществуването на закон срещу дискриминацията във вашата страна не означава, че е невъзможно да страдате от дискриминация – това само означава, че вие имате инструмент да се борите срещу дискриминацията. Фактически, може да страдате ежедневно от дискриминационни действия насочени към вас.

В много малко на брой ситуации дискриминацията може да не бъде незаконна. Във връзка с директната дискриминация, това се появява в изключението наречено “автентична професионална квалификация”. Например, не са незаконни случаи в които се ограничават кандидатите за длъжност за Равин - да са от Еврейска религия или кандидатите за работа с Ромски младежи - да са Роми. Подобно на предишното, в специфични примери, закона позволява индиректна дискриминация. Когато потърпевш установи, че дадена дейност непропорционално поставя в неравностойност расова или етническа група, тогава отговорното лице има законово задължение да докаже, че тази дейност е съобразена с законова цел, е ненакърняваща и обоснована. Пример може да бъде стройтелна площадка, която изисква всички работници да носят твърди обезопасени шапки. Това изискване би дискриминирало индиректно определени групи, които забраняват покриването на главата по този начин. Работодателя, винаги трябва да може да оправдае това изискване чрез удостоверение, че за този конкретен случай законовата цел е да се осигури безопастността на работниците, че изискването е риск-балансирано и, че носенето на твърди шапки е обосновано изискване по правилника за безопастност на работното място.

Как да разбера че съм пострадал от незаконна дискриминация? Как мога да покажа, че съм пострадал от незаконна дискриминация?

Повечето от нас определено знаят как да разпознаят безпроблемно действията свързани с дискриминация. Това за нещастие се появява доста често в Европа. Някога отказвано ли ви е на вас, или ваш познат обслужване в заведение от сервитьор или, от собственика защото не сервират на “Циганин”? Познавате ли някой на когото му е отказана работа, жилище или медицинско обслужване, защото тя или той са Роми? Виждали ли сте табели на които пише забранено за “Цигани” или “Роми”? Всичките тези примери са явни действия свързани с дискриминация.

Друга категория на директни действия на дискриминация са действия, където думите “Ром” и “Циганин” са неправомерно употребени, а именно, служат за изразяване на дискриминация. Например, много заведения, барове и ресторанти и сега отказват достъп до тях на Роми и други лица с по-тъмен цвят на кожата, под предтекст, че е нужно притежаването на “членски карти”, или казвайки, че в момента тече частна среща. Нещо подобно се отбелязва в случаите, когато Роми кандидатсват за дадено работно място. В предварителния разговор по телефона, работодателя обявява работното място за свободно и дава адреса за интервю. Но когато Ромът пристигне и лицето предлагащо работа види, че кандидата е от Ромски произход най-честия отговор е, че няма работа или че мястото е вече заето.

Как може човек да докаже, че в случая е направена дискриминация? Някои организации в Централна и Изсточна Европа от скоро използват доста успешно техниката наречена “тестване”. Тестването включва изпращането на двойки Роми и не-Роми – лица които по отношение на облекло, квалификация и др. са много сходни – да кандидатстват за работа, наемане на жилище или да влезнат в ресторант или дискотека, които са заподозряни, че дискриминирането на Роми е често срещана практика. Ако към двойката от не-Роми са се отнесли различно в сравнение с Ромската – на пример, не-Ромската двойка е допусната в дискотека, а на Ромската и е отказан достъп под предлог, че не притежават членски карти – то тогава трябва подробно и точно да се запишат свидетелските показания на двете двойки участващи в тестването. Тези показания формират доказателството за дискрининационнен акт и в много държави могат да бъдат използвани в съда.

За повече информация свързана с тестването ползвайте интернет страницата на ЕRRC – http://erre.org/rr_nr3_2000/legal_defence.shtml или директно се свържете с служителите на ЕRRC.

Статистиката може да е полезна за показването на директната и индиректната дискриминация. Пример, в няколко страни в Централна и Изсточна Европа, Ромските деца редовно са настанявани в оздравителни училища за умствено изостанали. Изследване на ЕRRC в изсточния Чешки град, Острава, през 1999 установи, че повече от половината Ромско население в училищна възраст са посещавали такива училища, повече от половината от общия брой на учениците в такива училища са били Роми, Ромските деца са били 27 пъти повече склонни да бъдат настанявани в такива училища в сравнение с не-Ромските деца. Повечето от Ромските деца, които не са посещавали училищата за умствено изостанали, са били концентрирани в няколко основни училища в кварталите на Острава; повече от 30 от всичките 70 нормални основни училища в Острава бяха “само бели” – нямаше дори едно Ромско дете, което да посещава тези училища.

В Острава, ЕRRC проведе прецизно изследване, за да покаже отчайващия ефект: ние пребройхме Ромските и не-Ромските деца във всичките основни училища в района на град Острава. Картината на резултата – потвърждаваща, че много от очакванията са верни, дори някои дори са добре документирани – показва драматичното разделение на града съобразно етническите му граници. Ясно се открояват ущилищата посещавани от болшинството от Ромските деца, в които не получават нужното образование, да са конкурентни на пазара на труда, да получават конкурентни заплти и да водят достоен живот. Други организации започват важни изследвания ползвайки такива методи като ”модел” и “сходен модел”, в които изследователите не наблюдават цялото население, а просто само избрани предварително подготвени представители на група или индивиди с, които да потвърдят дискриминационно отншение. Провеждането на компетентно статистическо проучване е изсключително ценно, и подобни изследвания трябва да бъдат предприети във всички държави и в много сфери на живота – образование, жилищна политика, заетост, здравеопазване и социални услуги и др. Те могат да бъдат полезни при представянето на дискриминацията пред съдебните органи, при застъпничеството на по-добра държавна политика и оказване на по-голяма финансова подкрепа на Ромската проблематика, също така за подчертаване на Ромската проблематика пред влиятелните международни структури, такива като отделните департаменти на Обединените Нации и Съвета на Европа. Местните организации са в най-благоприятно разположение за осъжесвяването на такъв род изследвания. Ако сте заинтересовани от такъв вид изследвания, то следната информация ще ви бъде от полза:

• Не е вярно твърдението, което изказват повечето от активистите - “всеки познава проблема, това от което се нуждем е да действаме сега”; в повечето държави, подробни статистики за болезнените проблеми на Ромите липсват, за потвърждение на споменатото (изброявам само няколко от примерите):
• процентът на Ромските деца посещаващи училища за учствено изостанали деца или други подобни с ниско качество на образование;
• брой на Роми (и не-Роми) обитаващи жилища, които не са официално регистрирани от държавната администрация за съответния район, или не притежават адекватна инфраструктура;
• брой на Роми (и не-Роми) принудени да напуснат обитаваните от тях жилища всяка година;
• брой на Ромски деца (и не-Ромски) които са отделени от семействата им, и са настанени в държавни пансиони или други подобни институции всяка година. 

В някои държави, официалните институции парират усилията за съставянета на такъв род информация. Пример, при провеждането на споменатото изследване в Чехия, училищните власти често ни казваха, че не са събирали информация за етническа принадлежност, дори такова действие било противозаконно. Имайте в предвид, лица, които казват, че не могат да предоставят информация за броят на Ромите, те просто се опитват да попречат на усилията ви за откриване отговор на въпроса, дали Ромите страдат от системна дискриминация. Дори държави, които определят стасистиката за етническата принадлежност като “чувствителна” и следователно е предмет на ограничена употреба в най-голямата си част, те не подържат такива забрани за обобщаването на данни за отделните групи. В някои държави, все пак, събирането и предоставянето на информация за расова принадлежност може да бъде противозаконна. Консултирайте се с местен адвокат за същесвуването на такива законови ограничения във вашата държава.

За да може такава информация да бъде полезна, изследването трябва да бъде добре проведено. Вземете в предвид няколкото посещения в библиотека, потърсете съвет от социолози или демографи или се свържете с ERRC за помощ при изследователските методи преди да предприемете такъв род изследване.

Но аз все още не съм сигурен дали това е дискриминация…

В сферата на дискриминацията, струва ми се, все някъде ще се намери поне един експерт във всяка тълпа. Много хора ще ви кажат, че само защото вие сте “почувствали” да сте пострадали от дискриминация, не означава непременно, че сте станали жертва на дискриминационен акт. И това без съмнение е истина – не всички болезнени действия са дискриминационни. Важно е все пак да се запомнят няколко неща:

• На първо място, много малко не-експерти фактически знаят, какво се счита и какво не, за противозаконна расова дискриминация. Ако считате че сте пострадали от дискриминационен акт, то прегледайте още веднъж настоящия наръчник и проверете отново определенията за директна и индиректна дискриминация. Определяте ли, че актът отговаря на една от тези категории? Следователно може и да е дискриминация. Би било добре, да се обърнете към ERRC или местна организация специализирана в антидискриминационна дейност, за съвет и за възможността да се предприемат евентуални действия.
• Международното право в областта на анти-дискриминацията по своята същност е много силно. Съобразно международното право, много експерти приемат, че забраната на расовата дискриминация е забранена навсякъде, дори ако вашата държава никога не изработила закон срещу нея или да е ратифицирала Международната Конвенция за Елиминиране на всички Форми на Расова Дискриминация (ICERD). В сферата на расовата дискриминация, вашите инстинкти фактически са много добър водач – ако сте се почувствал, сякаш сте пострадали от дискриминация, то има твърде голям шанс това да е наистина така.

Как мога да се боря срущу расовата дискриминация?

Същесвуват множество разработени средства за оказване на помощ на жертви на расова дискриминация. Това включва:

• Местен анти-дискриминационен закон;
• Други местни закони не директно засягащи дискриминацията, но които могат да се използват по подходящ начин в дискриминационни случаи, такива, като наказателният закон защитаващ достойнството на личността;
• Международни закони включващи:
• Международната Конвенция за Елиминиране на всички Форми на Расова Дискриминация (ICERD), по специално Член 14 от ICERD позволяващ на Комисията към ICERD да према директни контакти от граждани и групи считащи, че е извършено нарушение на конвенцията;
• Европейската Конвенция за Човешки Права (ECHR) : Член 14 от ECHR забранява дискриминацията съобразно зачитането на правата гарантирани от Конвенцията. Протокол № 12 на ECHR, който е предоставен за подписване от 2000-та година, ще прибави цялостна забрана за дискриминация в приложението на всяко право предоставено от закона, следващо своята ратификация от десет страни членки на Съвета на Европа. Активистите имат важна роля за оказване на натиск върху правителството за ратифицирането на Потокол № 12 без отлагане;
• Директива на Европейския Съюз за Равенство на Расите: тази Директива изисква от държавите да пиемат цялостни анти-дискриминационни закони и да изградят ефективни следящи за изспълнението им органи. Тя формира част от тялото на закона на Европейския Съюз, с когото държавите членки и държавите кандидат-членки трябва да се съобразят. Активистите имат важна роля за гарантиране на това, че държавите синхронизират законодателството си съобразно изискванията на това важно средство.

ERRC противопоставя действията си на дискриминацията срещу Ромите чрез разнообразни дейности, включващи:

• Публикуване на информация за ситуацията на човешките права на Ромите;
• Защита на Ромските права на международно ниво;
• Насърчаване на Ромската общност да действа в своя полза чрез образователни програми за защитата на човешките права.
• Водене на съдебни дела пред местни и международни съдилища от името на Ромите превърнали се в жертва на дискриминация или други форми на нарушаване на човешките права.

Ако вие считате, че сте били пострадали или в момента страдате от дискриминация, то можете да наемете местен адвокат с когото да работите и да кандидатсвате с молба в ERRC за фонда на ERRC “ Адвокатско представяне”. Критериите на молбата за фонда “Адвокатско представяне”, са предоставени в интернет страницата на ERRC във весии на Английски и Ромски език: http://errc.org или да се свържете със служителите на ERRC.

Законовото действие е от съществено значение в борбата срещу дискриминацията. Но законовото действие, само по себе, често има съмнитело въздействие извън индивидуалният случай по темата за дискриминацията срещу Ромите. Действията насочени за защита на човешките права, са най-успешни когато са осъществени по планиран и координиран маниер. Също така, от значение е да се помисли за разработването на стратегии, чрез които всички възможни влиятелни приятели – медии, международни НПО-та, междудържавни органи и тн.н. – да се привлекът за съмишленици. На пример в случаят в Острава, описан по горе, ERRC внимателно документира гротестния модел на расово разделение на училищната система в града, не само в това, че се провали заведеното дело, пред съда на местно и на междунорадно ниво от името на родителите на петнайсет Ромски деца сегрегирани в училищата в Остава, но също така:

• Проведе прес-конференция за членовете на местни и международни медии, чиято цел бе да огласи провала на делото пред съда;
• Публикува цялостен отчет, на Чешки и Английски език, по проблемите на сегрегацията на Ромските деца в Чешката образователно система;
• Сътрудничи с местни обществени групи, преди и след делото, с цел разясняване възможностите за успешно приключване на подобни действия;
• ERRC предаде материалите, свързани със сегрегацията в Чешката образователна система, на международни инстатции като Комитета на Обединените Нации за Елиминиране на Расовата Дискриминация, Европейската Комисия на Съвета на Европо срещу Расизма и Нетолерантността;
• Продължава да работи с журналисти след провала на възможността делото да се развие понататък.

ERRC посреща с одобрение дискусии с активисти и партньорски организации по теми - как най–добре да използваме информацията за човешките права и подчертаване на ефектът от действията за защита на човешките права. Повече информация за дейностите на ERRC са на разположение на собствената интернет страницата (www.errc.org). Понататъшни разследвания свързани по темите поместени в изданието могат да бъдат насочени към:

European Roma Rights Center
PO Box 906/93
H-1386 Budapest 62
Hungary

Tel: (36 1) 413 2200
Fax: (36 1) 4132201
e-mail: office@errc.org

В допълнение, ERRC наскоро стартира съвместно проект със двама свой партньори – Interights в Лондон, и Migration Policy Group в Брюксел – чиято цел е да осъществият максимално възможностите за подобряването на анти-дискриминационото законодателство и защитата създадена от премането на Директива и Протокол № 12 на Европейския Съюз за Расово Равенсто и Европейската Конвенция за Човешките Права. Ако бихте желали да се включите в нашите съвместни усилия за развитието на анти-дискриминационото законодателство на територията на Европа, или за да получите повече информация за нашите дейности в тази насока, моля свържете се с ERRC на предоставените по горе координати.